Въведение Богородично е името на манастира в село Разбоище, който възниква в годините на 16-тото столетие. Спрямо населеното място, манастирската постройка се намира на един или два км в посока запад, а влаковата линия за Станинци е добра ориентировъчна точка. В манастира има няколко добре запазени стенописа, а тази постройка чак до 1960-та е известна под друго име. То е Куржиловски манастир, като спрямо изследователите тук има живот в годините на дванадесетото столетие. По това време е много популярно за цялата страна един определен тип монашество, което е известно като скално. Софийското мало Светогорие е построено през 14-ти век – тогава управник на страната е цар Иван Александър. Тогава в най-голямата скална ниша или навес се построява малка църква с името Въведение Богородично. Тя е на скалния венец и се използва основно за молитви. Монасите решават да я направят на тераса под нишата, но замисълът им не успява според легендата.
Причината затова е следната – изграденото от тях през деня се разрушава още през нощта. На сутринта монасите намират материалите горе на скалната ниша, като по този начин явно им се дава знак, че не бива да завършват замисленото начинание. На третата вечер един от монасите има сън, в който му се явява самата Богородица. Тя му казва, че иска да ѝ се направи църква на същото място, на което монасите се молят в продължение на векове. Едноапсидна и еднокорабна е църковната постройка, но има още редица други характеристики. Осем на четири метра са показателите в съотношение широчина – дължина, а на височина тя достига до два метра. На северната стена има изградени две малки прозорчета, които са основният източник на светлина. Поради вкопания характер на олтара в земята, при наличието на обилни валежи от дъжд се стига до избиването на вода. Изографисването на църквата или днешният манастир в Разбоище се получава еднакво добре отвън и вътре. По част от старата западна фасада и малко във вътрешността има запазени стенописи. Намиращите се в олтара стенописи за съжаление са в изключително лошо състояние. Ако трябва да се търсят причини за построяването на църквата тук, те са от чисто географски характер.
На първо място манастирът в Разбоище по този начин може да се построи в посока изток – запад. Ако сравним сегашното местоположение на манастира, постройките за монасите тогава се намират на 250 метра дистанция. През 16-ти век васалът на Монтана изпраща наказателен башибозушки отряд, който подлага на опожаряване манастирската сграда. Тогава пострадва най-вече село Куржиловци, но щетите не подминават и Драгоман. Освен изместването на манастирските постройки на запад от завоя на реката, за период от цели три века няма информация за съдбата им. Поради мястото му на границата с османската империя в годините на 19-ти век, сградата става важен пункт за национално – освободителните борби. През 1860-та е опожарен за последен път, а още на следващата година роднина на Филип Тотю го възстановява. Поне няколко богослужебни книги са запазени, става въпрос за руски печатни издания. На един от прозорците е намерена корица от църковна книга.
